Как да се родят здрави деца? от Витулкас

Джордж Витулкас е един от моите учители! Три години в Международната Хомеопатична Академия на остров Алонисос имам превилегията да съм негова ученичка и да черпя от мъдростта му! 

Как да се раждат здрави деца?  Длъжни сме да пазим бъдещите деца и да ги гледаме с любов, ако искаме да възстановим човешката раса(фрагмент от реч, насочена към лекарите-хомеопати в Националната академия по хомеопатия, май 1998г.) Професор по хомеопатия, доктор Дж.Витулкас

Това изследване е резултат от беседа с родители от различни националности.

Въпросът, който искам да обсъдя е формулиран доста неясно:

Как да се гледат здрави деца в съвременното общество? Какви условия са нужни за това, какво можем да направим като лекари-хомеопати, какви съвети можем да дадем, какво трябва да знаете родителите и каква е тяхната роля и отговорност, за да родят здраво дете?

От самото начало искам да подчертая, че идеите представляват просто хипотеза, която е основана върху изследванията и беседите с хилядите родители, които са щастливи през 40 години, в които се занимавам с хомеопатия. В случаите, когато имате възможност да се запознаете отблизо със семейството си, аз лесно можете да определите какви са чувствата на родителите в момента на зачеването. Надявам се, че приведената по-долу хипотеза ще бъде изследвана от различни учени-експерти и те или ще я потвърдят, или ще я опровергаят.

Въпросът, който се задава през всичките тези години, когато сравнявах общото състояние на здравето на хората от своите националности и раси (а аз имам възможност да лекувам пациенти от различни националности и етнически групи, и да сравнявам пациентите от всички националности и етнически групи, и да сравнявам състоянието на здравето на техните деца), беше следният: за определяне на етнически групи и националности, т.нар. От третия свят, като се отличава правилото с по-здраво психическо здраве, отколкото хората от западните страни, че последните живеят в по-добри санитарни и като цяло по-комфортни условия?

Защо децата на тези националности бяха по-щастливи, въпреки че живееха в бедност?

Кои са фундаменталните фактори, които определят здравето на детето?

Здравето на детето, като правило, зависи от три фактора:

1. Наследственост

2. Медицинска история на родителите, т.е. от прекараните заболявания и лекарствата, които са им изписвали преди

3. Духовно-емоционално състояние в момента на зачеването

Факторите, които ще се разглеждат в това обсъждане, се отнасят предимно към третото условие и силата на неговото влияние върху здравето на бъдещото дете.

Ще разгледаме следните фактори:

• Тератогенеза („раждане на урод”, от гръцкото „терас”, което означава „чудовище”) в резултат на взаимодействие между химически вещества и лекарства. Като пример може да се използва талидомида и обеден уран в Ирак.

Вярно можем да кажем, че химическите вещества, под чието въздействие са били родителите преди започването, са причина за много от случаите на тератогенеза. Децата са се родили с липсващи или деформирани части от тялото.

• Освен това, добре е известен още един факт: ако човекът е напълно или частично инвалид, като правило, организмът се опитва да компенсира съществуващата непълноценност по друг начин. Например, ако е нарушено кръвообращението, в обслужването на проблемния участък възниква колатерално кръвообращение. Хора, които са лишени от горни крайници, развиват способността да правят с краката това, което по-рано са правилата с ръцете, а хората, които са загубили зрението, развиват по-силни тактилни и слухови усещания и т.н. Подобни изменения се наблюдават в собствения си организъм, когато сме се лишили от определен орган или функция, тогава организмът се опитва да компенсира тази загуба за сметка на развитието на другите.

Главният въпрос, който си задаваме днес е: какво става, ако човекът загуби определени функции на духовно или емоционално ниво?

Всички, които се занимават с хомеопатия, знаят, че покрай физическите органи нашето тяло притежава „функции” или органи, които определят нашето духовно и емоционално ниво.

Проблемът е в следното: възможни ли са случаи на тератогенеза на духовно или емоционално ниво?

Възможно ли е да се роди чудовище, което, когато порасне да видите корупция, терор или дори смърт, защото му липсва някакъв важен елемент на тези нива? И, ако е да, защо? Може ли да се предотврати такъв изход?

Ако се наблюдава съвременното общество и особено западния свят, ще се сблъскаме с наистина необяснимо и плашещо явление. Например, десетгодишно дете убива съучениците си с оръжие. Не е нужно да се напомнят всички престъпления, които сега стават в западните страни и, които са ни добре известни.

От психиатричното изследване на тези индивиди се откриват, че им липсва определение духовни и емоционални функции. Ако се поровим в душата на чудовищния насилник, който убива и закопава жертвите си, в края на краищата той признава, че се опитва да предизвика определение на емоциите, за да получи удовлетворение. Единствено тези хора ли са дълги да отговарят за техните действия? Доколко държавата, обществото или семейството помагат за такова насилие?

Престъпления от този вид, макар че са извършени само в състояние на крайни психически разстройства, носят страданието на милиони хора в западните страни. Появяват се садисти, мазохисти, хора със сексуални извращения, хора, които мразят околните, хора, които цял живот са в депресия, хора, които чувстват, че не струват нищо, хора, които постоянно живеят с усещането, че с тях се случва нещо лошо, хора, които изразяват чувствата си единствено чрез насилие и т.н.

От друга страна, имаме деца, които са високоразвити психически, но крайно незрели емоционално. Например, 15-16 годишните момчета се учат най-добре в класа; те са толкова умни, че можете да посещавате часовете в по-горните класове. Но, когато оценяваме тяхното развитие в другите области, разбираме, че те са абсолютно незрели емоционално. Сякаш всички емоционални органи, които са нужни за общуване със семействата, приятелите и обществото, което при тях липсват, сега те не са способни да влизат в отношенията, основани на любовта.

Също така ви обръщам внимание на случаите, с които всеки ден се сблъскваме в западното общество. Погледнете учениците, които работят над определен проект и изцяло, и напълно се посвещават на него, игнорирайки личните отношения и привързаността към другите.

Помня, една лекарка ми признава: „Разведох се с мъжа ми, защото е много добър учен! Единственото, което го интересува, това са вирусите, микроскопът и поведението на вирусите. Той се прибира у дома само, за да се нахрани и веднага след вечеря сядаше с книгите. Търпях 10 години, но повече не можех. Не заслужавам и толкова внимание, колкото вирусите.“

Този силно учен страда от липсата на по-дълбоко добри емоционални функции. Той е развил изключително много част от своя интелект, който е заместил определена емоционална липса, и се опитва да компенсира това ограничение за сметка на стремежа към открития и успех, което му позволява да се чувства важен. Такава ситуация се наблюдава много често в амбициозните хора с високоразвит интелект, които нищо не ги интересува, освен вашата наука. Те могат периодично да се занимават със секс, но го правят механично. А, ако са в компания, за да получат удоволствие, имат нужда да се напият или да вземат наркотици.

Днес има жени, които не знаят какво значи да се влюбят.

Потресе ме поведението на доста известен и умен човек. Това е бившият министър на външните работи на САЩ Хенри Кисинджър, известен също и като сценарист на всички всички войни. Когато САЩ губеха виетнамската война, той издаде заповед да се бомбардира невъоръженото население в градовете, в резултат на което загинаха 300 000 невинни граждани.

След години, когато по времето на интервюто един американски журналист притисна Кисинджър да разясни това, тъй като Кисинджър просто не разбра вашите последствия от действията си.

Въпросът ми е следният: представлява ли този гениален човек, който известно време управляваше света, цялостна личност със стабилна психика или той е чудовище? Биха могли ли много от нас да дадат такава заповед, дори ако не ставаше дума за 300 000, а само за един човек? Бихте ли могли да заповядате да се бомбардира мирно населението, просто, за да докажете, че вашата политика е правилна?

Беше ли Хитлер, с присъщата му ненавист и нетърпимост, цялостна личност или чудовище? А Сталин, с неговите предателства и жестокост, с помощта на които се справя с милиони заподозрени съотечественици, беше ли той здраве от емоционална гледна точка или беше изверг?

Но какво се случи с нашето общество, че на върха на властта се издигнаха политиките с такива емоционални дефекти?

Може ли да се отнесат тези индивиди към случаите на тератогенност на емоционално и духовно ниво? И кои фактори предизвикват такъв тип тератогенеза?

Лесно може да си представим какво ще се случи, ако безсърдечни и емоционално ограничени учени, и безпринципни аморални кариеристи-политици обединяват своите усилия за „благото” на обществото.

В този случай може да се появи гениален учен, на когото политиците ще обещаят престиж и известност, ако изобрети „умна бомба”, за да унищожи техните врагове, и той сигурно ще изпълни безнравственото им поръчение.

Причината, поради която ученият прави това е, че той не разбира в какво се замесва, защото не притежава определение на функции на духовно-емоционално ниво и затова не преживява, че може да извърши престъпление. Той не вижда какви разрушения ще донесе и единствено го занимава факта на „гениалното” откритие.

„Детето на любовта” никога няма да бъде замесено в такива проекти, независимо от възнаграждението, което бих му предложили.

Моля, като лечители, да обясним какво се случва на практика и защо се раждат такива чудовища, пълноценни физически, но не притежаващи определени функции на духовно-емоционално ниво, чието отсъствие може да бъде опасно не само за тях самите, но и за цялото общество.

Защо тази непълноценност е опасна? Защото организмът притежава способността да компенсира липсващите, като ги замени с други емоции или умения на емоционално ниво, за да достигне до известни балансови елементи. Човекът може да не обича околните и да не им съчувства, но може да извърши неща, които за другите да му се възхищават или да го хвалят, давайки му своята любов и възхищение. Обаче той самият не изпитва чувство на любов.

Ще дадем още един пример. Млада девойка смята, че не е красива. За да запълни този недостатък, а също и поради насмешките, на които може да е подложена, тя развива интелект, става отлична в училище, и съучениците започват да се възхищават. Така девойката постига равновесие, завършва училище само с шестици и влиза в университета, изучава биология, цялото време прекарва в учение, завършва биологичния факултет с червена диплома и в края на краищата напълно се посвещава на тази наука. На 27 години тя вече е професор в университета.

И ето тя е на 28, 30, 32 или 36 години, а не знае какво е любовта. Това означава, че тази част от организма, която отговаря за тези емоции, не се използва или е напълно потисната.

С такъв недостатък тази жена по-скоро ще се държи неестествено. Тя специално ще създаде ненормални ситуации, за да получи усещане за любов или сексуална възбуда. Всеки може да си представи, що за ситуация е това. Тази жена осъзнава, че околните реагират „различно” на ситуации, които са й непознати, и не могат да дадат отговори на въпроса „какво чувства влюбения човек?”, „защо аз не се влюбвам?”, „какво чувството на хората?” и т.н.

Разбира се, списъкът на такива отклонения е безкраен.

Самото устройство на нашето общество ражда големи и малки чудовища. Сблъскваме се със случаи на „тератогенеза” на емоционално и интелектуално ниво, защото пренебрегваме законите на природата.

Въпросът е в следното: в каква степен емоционалното състояние на родителите в момента на началото може да бъде поради тази причина за тератогенеза?

А сега бих искал да предложа моята хипотеза, която е резултат от изследванията, и е основана на опита, беседите и резултата от семейства от различни националности.

Надявам се, както вече казахте, че тази хипотеза ще бъде проверена скоро от уважаемите учени в лабораториите.

Ще започне с предположението, че както спермата, така и яйцеклетката са неотделими от общото състояние на индивида и съдържат структурния код на индивида на всички нива: физически, емоционално и духовно.

Колкото повече са разногласията и разминаванията между тях, толкова по-слабо ще бъде техният съюз. Ако това разстояние и противопоставяне са големи, детето може да се роди с раздвоение на личността и да притежава две различни, но с еднаква тежест гледни точки. Нещо като шизофрения.

Разбира се, възможна и ситуация, когато хората се подхождат от гледна точка на секса, на физическо ниво, но силно се различават един от друг емоционално и психически.

ВАРИАНТ НА ​​ЗАЧЕВАНЕ I

Ако използвате символите, то моментът на сливането на двама души, които действително се обичат, може да се представи във вид на идеален цикъл, който символизира основното състояние на влюбените – удовлетворение, пълната и хармония на емоционално и духовно ниво. В идеалния съюз единният цикъл се наслагва върху другия, в резултат на което се образува абсолютно нов цикъл.

В идеалния случай яйцеклетката и спермата се намират в състояние на абсолютно равновесие и състояние на всички нива. Имаме идеален съюз на двама души, които чувстват, че се чувстват един друг и са щастливи един с друг.

В резултат на този съюз се появява ново човешко състояние – дете, което притежава най-добрите черти на двама родители. Такава деца се ръководят на първо място от любовта и те са абсолютно хармонични.

Разбира се, всичко това е относително и е под влиянието на другите два фактора: наследственост и медицинска история на родителите. Предполагам също, че ако се изследват яйцеклетката и спермата на такъв човек, тяхната химическа структура ще се различава от останалите, които не отговарят на дадените условия.

ВАРИАНТ НА ​​ЗАЧЕВАНЕ II

При вариант II имаме работа с нова клетка, от която ще се роди дете, което е загубило хармонията и носещо в себе си си отпечатъка на емоционалната потиснатост на родителите или силен емоционален конфликт.

Тези деца са непълноценни, винаги чувстват, че нещо им липсва и никога няма да постигне хармония. Никога няма да стане еднороден и идеален кръг, за разлика от децата на любовта.

Има и трети вариант, в резултат на който децата се раждат от агресивни родители, а клетката се намира в състояние на крайна възбуда или дори агресия.

ВАРИАНТ НА ​​ЗАЧЕВАНЕ III

Съюз на хора в състояние на възбуда.

Такава децата се опитват да се заявят чрез насилие и крайни действия, защото не чувстват любов и страдание към който и да е. Тяхната нужда от любов ги тласка към постъпки, противоположни на тези, с които винаги може да се заслужи любовта.

Разбира се, между тези крайни случаи има безкрайно много модификации, състояния и фази.

Главният въпрос се заключава в това дали до неговия сексуален контакт родителите се намират във вариант I, II и III, също и в това, до каква степен тези варианти влияят върху здравето на бъдещото дете.

Нека започвам с анализ на вариант I, за да може да го сравним с другите два варианта.

За да постигнете вариант I, двата индивида трябва да постигнете състояние, в което неговият „аз” максимално е минало на втория план и им е позволило да се разтвори един в друг по време на сексуалния контакт. Природата ни е надарила със способността да постигнем вариант I, давайки ни умението да се влюбим, което може по-точно да се опише с гръцката дума „ерос”. Какво е ерос? Това е силното желание на мъжа да се съедини с жената или желанието на жената да се съедини с мъжа. Това е желанието да станеш един цял обект на обожаване и да се разтвориш в него. Това желание може да се удовлетвори само в резултат на абсолютно единство, което се подкрепя от еротичния съюз.

Чувството на пълно удовлетворение и абсолютно щастие ще бъде резултатът на това състояние.

След това, благодарение на този зов на природата и постигане на дългоочакваното желание, двамата постигат състояние на пълно удовлетворение. Дълбокото удовлетворение и щастие се постигат благодарение на приемането един на друг, докато хората не пречат на сближаването нито физически, нито морално. В такова пълно емоционално сливане съзнанието на собственото „аз” практически не съществува. Такава конкуренция на пълно спокойствие, удовлетворение и хармония се явява висша точка на такова единение. Това е именно този момент, в който, според мисленето на природата, двама могат да „да отдадат” най-добрата част от себе си, поради което тяхното ново създание, детето, ще притежава най-добрите качества на двамата си родители и ще бъде дотолкова съвършено, колкото е възможно.

Такова дете на любовта ще израсне в балансен, непретенциозен и щастлив човек. При общуването си с другите бъдете естествени и лишени от каквото и да е комплексно, много рядко са възможни отклонения, а щастието е лесно постижимо. Повечето от тях могат да се любят лесно и в подходящото за това време.

Но този модел на любов е много трудно да се реализира в съвременното общество, където хората страдат от лек и бърз оргазъм. Сега в Америка има „Училища”, които се опитват „да научат” бедните клиенти, как да изпитат оргазъм!!! Естествено, това е абсолютен провал, но не и на тези „училища”, а на нашето общество, което има нужда от такива училища. Това е резултат от сексуалната революция и неконтролираната сексуална толерантност.

За да може човек да изпита състоянието на ерос, физическият контакт трябва да е трудно да достигне, необходимо е самоограничение. Нещо повече, след първото запознаване и по време на ухажването трябва да се дава воля на въображението. Двойката в състояние на чиста любов или ерос се наслаждава един на друг, изпитва силни положителни емоции, грижи се един за друг и се намира в оптимално емоционално състояние. Накрая, когато настъпи моментът на физическа близост, това е свещен момент на раждането на детето, в резултат на което ще се роди най-доброто дете. В съвременното общество ние винаги убиваме такива деца на любовта!

Едно е ясно, което трябва да имате предвид бъдещите родители:

Спермата и яйцеклетката носят в себе си духовното и емоционалното състояние на родителите в момента на зачеването. Ако сексът се случи твърде рано, цялото негово вълшебство ще бъде загубено, а двойката няма да има време да научи най-добрите качества един на друг.

Само децата на любовта наследяват от родителите си най-добрите физически, духовни и емоционални черти и качества.

Именно по този начин, с помощта на ероса, природата не показва подходящ момент за раждането на здрави деца, затова човечеството постоянно се обновява. Но в западното общество със завидна упоритост вървим по друг път, пътя на дегенерацията.

За съжаление, начинът на живот в повечето западни съобщения прави невъзможни тези ситуации, които са най-добри за продължаване на народа. В цивилизационното общество вместо любов преобладава самолюбието и ползата, поради което е практически невъзможен естественият еротичен съюз.

Ако такива хора (децата на любовта) станат политически лидери, военни или учени, несъмнено те биха взели по-правилни и „здрави” решения от тези, които ги взимат сега, и които в много случаи не могат да се нарекат човешки.

Но такова дете на любовта няма да намерите място сред лидерите на нашето съвременно общество. Него никога няма да го назначат нито начало на армията, нито начало на държавата, нито начало на министерството на външните работи. Сегашните социални условия веднага ще го унищожат.

Тези, които се избират за дадените постове в нашето страшно общество за търговска глобализация и войни, принадлежат на вариант II или III.

Ще дам няколко примера за това, какво имам предвид. Ако млада неомъжена девойка се влюби в мъж и забременее, нейните родители по-скоро ще решат, че това дете не може и не трябва да се роди. „Ти не си омъжена”, „Ти не си спечелила пари да живееш” и т.н. Смятаме, че знаем по-добре от природата какво трябва да направим и стигаме до извода, че това дете не е нужно. В такива случаи родителите обръщат гръб на децата си, вместо да им помогнат.

Разбира се няма такава статистика, която да потвърди количеството аборти, именно, на децата на любовта, но знаем, че ежегодно те са хиляди. Обаче, тук бих искал да отбележа, че има разлика между децата на любовта и децата, които са се родили в резултат на случайна сексуална връзка и мимолетна страст. Разликата между тях е огромна. Става дума за това да се намери истинска двойка или половинката един на друг, за да се получи хармония на всички нива. В нашето общество възможността за такава среща изглежда утопично. Но именно ние сами, със своето поведение сме създали такива условия в нашето деформирано общество, че тази възможност е станала утопична.

Днес ние виждаме, че момичета на 15-16 годишна възраст вече влизат в сексуална връзка. Каква представа имат тези деца за неповторимото чувство на любовта? Абсолютно никаква. Техните всеки момент се променят от равнодушие до отвращение. И по-късно следва аборт.

В медицината ние често се сблъскваме с такива случаи на общуване на двойките, когато жената вече е правило няколко аборта преди. След това, когато хората влязат в брак, въпреки че подхождат, не настъпва бременност. Те се вълнуват, че няма да имат деца, и сега, две-три години след сватбата, най-важният въпрос за тях е бременна дали е жената или не. В такива случаи, когато мъжът е притеснен, когато има своите опасения, своите финансови проблеми, а жената се вълнува, че няма да може да забременее, напълно естествено е, че те не могат да се разтворят един в друг по време на еротичния акт. В такова нервно състояние е практически невъзможно зачатието.

Това може да изглежда просто теория, но знаем, че когато двойката се гледа за лечение и получава правилното лекарство, пациентите винаги казват:”Ето сега се успокоих”, „Сега стабилно стоя на краката си”, „Намерих себе си”, „Чувствам, че съм здрав” и т.н.

Това спокойствие е по-здраво състояние, в което е възможно зачатието.

Именно по тази причина хомеопатията е толкова успешна в подобни случаи.

Сега трябва да се каже, че този дар от природата, еросът , не продължава дълго. Той е силен в първите две-три години, когато родителите са още млади, енергични и невинни. Това е най-подходящото време за зачеване и раждане на здрави деца.

Ще дам пример за хора, които се отнасят към вариант II

Да разгледаме много разпространена ситуация, когато младата жена е безумно влюбена и романът завършва с бременност. Обаче тя прави аборт, а също така скъсва отношенията с любимия си. След известно време тя има нов роман, но вече не е толкова увлечена, колкото първия път (и никога няма да бъде така увлечена), след това следват още няколко връзки, и накрая, на 26-годишна възраст тя решава, че е намерила „подходящия” човек, и се омъжва за него. Какво е направила тази млада жена? Тя е потиснала част от вашия емоционален свят и сега не може да стане свободна и да стигне до състояние на абсолютно удовлетворение, което е необходимо за вариант I. В резултат на този ход на събитието, в края на краищата, жената заболява и съобщава за губи възможността да се върнете към този вариант.

В резултат на такова поведение, което се натрапва под натиска на сегашното общество, нашите най-главни и дълбоки чувства се натискат, и жертват заради печалби и самолюбие.

Опитайки се да помогнем истински на пациентите, ние ги коментираме от по-дълбока и по-човешка гледна точка и знаем колко прекрасно момиче „са се пожертвали”, опитвайки се да намерят подходящ мъж, а сега живеят в златна клетка, която води до болести. Това предизвиква синдром, на който аз обръщам вниманието на моите студенти. Нарекох го „синдром на женитбата”, и той има напълно конкретни симптоми.

Когато основните инстинкти се игнорират напълно или се потиснат, а преобладаващият егоизъм и изгодата, лесно може да си представим с какви емоции или пресметливи съображения мислите младите хора за омъжването или женитбата.

Родените от тях деца ще бъдат лишени от основнополагащите усещания за любов, състрадание към другите, неспособни на творчество, няма да умеят да подаряват любов и, което е още по-важно, няма да могат да изпитат усещане за щастие, което изпитвате вие, когато помагате на другите, а не получавате от тях нещо. Тези мисли изглеждат много прости, но са основа за здравословното съществуване и, въпреки това, те напълно се игнорират или недооценяват в съвременното общество.

В крайните случаи на вариант III зачатието става при силна възбуда на мъжа и потискане на жената. В този случай имаме работа със ситуации, когато двойката прави секс във възбудено или раздразнено състояние.

Мъжът се връща от работа в лошо настроение, заради проблеми и освен този пийнал, и виждайки, че жена му разговаря със съседа изпитва пристъп на силна ревност до безумие, завлича жената в дома и започва да я бие, тя крещи и плаче, и всичко завършва със секс. При такива обстоятелства се ражда дете. То ще носи в себе си отпечатъка от резултатите на клетките на родителите в момента на зачатието.

Какви деца ще се родят от всички варианти?

Децата на вариант II могат да станат отлични учени, докато децата на вариант III в краен случай могат да станат престъпници. Всички тези емоционално ограничени хора през целия си живот ще упражнят истинската любов, която е липсвала на тези родители в момента на зачатието. Но те ще я опитвам по различни начини и различни нива. За да постигнете хармония и да намерят липсващия елемент или да развият отсъстващите функции, трябва да постигнете майсторство и да спечелите всеобщо възхищение, за да възстановите по този начин равновесието.

За индивидите, родени от вариант III , базов елемент е това, и ние ще видим, че те се опитват да преуспеят и да постигнат успехи по пътя на насилието. И тук трябва да се зададе въпросът, доколко силен е факторът на наследствеността и доколко е важно да се удовлетвори родителите преди зачатието. Ще приведем още един пример – младата девойка е била весела, здрава (добра наследственост), но преживявайки няколко неуспеха, тя е загубила младостта и свежестта, а след това, след постоянни разочарования, постепенно губи и всички емоции.

В нашето общество, на лъжа и сексуална толерантност, младите хора бързо стигат до тази точка на насищане, когато вече нищо не се впечатлява. Девойка на 17-18 години има вече няколко връзки, които са я разочаровали. Какви чувства тя след това? Празнота. На възраст 28-29 години тя се омъжва по сметка за „подходящ” човек, след като им се роди дете. Какво ще бъде то? Детето носи в себе си отпечатък от опита на двама родители, но най-главното – то не може да дарява любов и ще стане садист, за да допълни емоциите и да изпита чувства, които са му недостъпни по други начини.

Затова стигнахме до извода, че обществото, за да бъде здраво, има нужда от децата, които се раждат от първата любов. Децата, националният поява трябва да се избягва – това са тези „чудовища”, които се раждат по сметка и от други съображения.

Ще отида по-далече и ще каже няколко думи, защото на нас, членовете на западното общество, не е много трудно да разберем тази основополагаща теория. Причината е в това, че сме напреднали от технологична гледна точка и имаме отлична способност неправилно да интерпретираме идеите и да игнорираме другите мнения, ако са ни неприятни или не служат на нашите интереси, това като правило предполагаме, че знаем добре всичко.

Тази позиция „аз знам” ни разделя. Ако аз казвам „аз знам” и другите се справят със своята позиция на „аз знам по-добре”, то аз няма да мога да чуя чуждата гледна точка и ние винаги ще бъдем на разстояние един от друг. Това именно се случва сега с младите хора, но в значително по-голяма степен.

Такъв егоизъм пречи на обединението и не позволява да се разтворим един в друг. Понеже жената си мисли, че мъжът и подхожда не защото „той ме привлича от физическа и духовна гледна точка”, а защото „той има високо положение в обществото, той е богат”, и привежда други подобни съображения защо си струва да се омъжи за него, те ще имат проблеми, които ще доведат до „синдрома на женитбата”. Това означава, че поради преди това от нейното решение при липса на увлечение, жената в дългосрочна перспектива ще от множество неразположения, за да избегне сексуалния контакт, който на практика не й харесва.

Затова децата, родени в такива неестествени условия, могат да поставят директори на банки, учени или каквито и да са другите хора, които правят нещо само за сметката и, които смятаме за уважавани членове на обществото, но на практика те са студенти негови без душа, емоции и сърце.

ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА

Има едно условие, което позволява да се гледат здрави деца, и аз мисля, че тази идея ще ви се стори прогресивна. Често съм наблюдавал, и не само на теория, че най-здравите на духовно-емоционално ниво децата се раждат при родителите, които наистина вярват в Бога. Не при тези, които казват „вярвам”, но имат множество съмнения, а при тези, които наистина разчитат на Бога и му служат; при тези, които могат да кажат „да бъде Твоята воля”. Тази връзка с Бога – наистина жива връзка, основана на доверието – на хората усещане за пълна покой, спокойствие, хармония и дълбоко удовлетворение.

Тези хора наистина са изкоренили вашата полза. На практика те не са много и техният процент в обществото не е голям. Тези хора са щастливи, весели и доволни, дори ако не им достига парите за най-необходимото. Не живеят в разкош и дори не са в комфорт, и все пак са толкова щастливи и весели, че ги гледаме със завист и бихме искали да бъдем така щастливи, като тях, дори и ако самите ние нямаме достатъчно пари за храна или не живеем в комфортни условия.

Такова състояние на пълна покой им дава възможност да се отворят по време на сексуален контакт, да се разтворят един в друг, благодарение на това, че „егото” се натиска напълно, защото в истински вярващия човек няма полза.

В паметта ми идва фраза от произведението на английски поет: Въздишат, без да обичат, и толкова са бедни душевно. Нима такъв съм?” (стих от сонета на Рупърт Чоунер Брук (1887-1915) „Казах, че те обичам великолепно; не е вярно.”)

С тези прости думи поетът предава абсолютно вярно тревогите на историческия човек. За портрета на външния човек са типични съмнения и незащитеност, защото „учения” вътре в нас се казва, че трябва да се слага поднение абсолютно всичко и никога да не бъдем сигурни в каквото и да е. Той ви кара да се съмнявате, защото сам не вярвам в нищо.

Много съм наблюдавал децата на такива хора, които имат страх само от Бога, и те са ме поразявали със своята проста мъдрост и способност да обичат. Никое от тях не е станало изключителен лидер или успешен политик, но те бяха много щастливи деца. На всички им е присъщо щастието, веселието и способността да общуват. Направи ми също впечатление, че те рядко боледуват.

В края на краищата доктора е длъжен да мисли не за това как да се отгледа талантлив учен, успешен политик или добър бизнесмен, а за това, как да даде на обществото Човек.

Хомеопатията, благодарение на своите способности да възстановява баланса в човека, в бъдеще ще играе огромна роля за постигане на тази цел.

Може да направя следните изводи:

1. За да не прекъснете процеса на обновяване на човечеството, сме длъжни да обърнем внимание на духовното и емоционалното състояние на родителите в момента на зачатието.
2. Младите хора, които влизат в сексуален контакт на ранна възраст, не само разрушават най-доброто, което може да им се случи, но губят и способността да се влюбят по-късно.
3. Трябва да се провеждат лекции в училищата, за да се разяснява на децата, че любовта не е оргазъм, а божествен дар. Страхувам се, че т.нар. сексуално възпитание в нашите училища, във вида в който се преподава днес, още повече ще разврати и без това развратените деца.
4. Възрастта, на който човек може да обича да е 20-23 години, и до тази възраст трябва да се ограничавате и да не се ръководите от сексуалните желания, ако искате да искате истински спътник в живота и да липсва вашата част, вашата половинка.
5. Истинската половинка или спътник не е възможно да се намери, ако се опитвате само сексуални удовольствия, които водят единствено до разочарование. Ако младите хора срещнат истинския спътник в живота в по-късен етап от живота, те няма да могат да го разпознаят.
6. Нашето общество ще продължи да деградира, ако продължаваме да вървим по грешен емоционален път.
7. Родителите са дълги с всички сили да поддържат тези млади хора, които носят в себе си си деца на любовта, защото именно такива деца трябва да живеят.

източник :  http://www.homeoint.ru/homeopathy/essence/vithoulkas2.htm