Какво е нормалната микрофлора на стомашно-чревния тракт и какво е значението и за развитието на дерматозите
„Чревна дисбактериоза” – това всъщност не е диагноза, а по-скоро термин в микробиологията. Най-достъпният и разпространен метод за диагностика на дисбактериозата е микробиологичното изследване на фецеса, което обаче не е достатъчно информативно и не отразява точното състояние на червената микрофлора. Няма точни критерии за определяне на нормата и това е запознато с факта, че съставът на чревната микрофлора значително се променя от редица фактори като – начин на хранене, климат, възраст, сезон, поддържащата среда, бременност, налични заболявания, приемане на лекарства и др. След като няма точни критерии за определяне на нормална чревна флора, тогава не трябва да има някакви ориентири, на които да се оправи, тъй като като чревната микрофлора изпълнява много важни функции в организма, тя реално се явява още един самостоятелен орган и за да поддържа здравето и в добро състояние е необходимо както и за всеки друг орган.
Нормалната микрофлора както при децата, така и при възрастните основно трябва да бъде представена от бифидобактерии и лактобактерии. Като повече от 90% от полезните бактерии се пада на бифидобактериите. И двете групи се наричат млечнокисели бактерии, тъй като. образуват млечна киселина.
Всеки човек има индивидуална микрофлора, с характерно за него съотношение между двете групи. Не може да има един стандарт за всички хора, но все пак за добро функциониране на стомашно-чревния тракт е необходимо преобладаването на млечнокиселите бактерии, т.к. те изпълняват редица важни функции, необходими за нормалната обмяна на целия организъм.
До раждането на бебето е със стерилен стомашно-чревен тракт, няма бактерии. В момента на раждането, при преминаването през родовите пътища и в първите дни след това, става колонизация с различни бактерии на всичките лигавици, вкл. на червата, както и на кожата. Доказано е, че ако новороденото се кърми, основната част на червената микрофлира (над 99%) се състои от бифидобактерии /главно бифидус инфантис/. Това е резултат- първо от наличието на кърмата за определяне на бифидогенни компоненти /пробиотици/ – олигозахариди, лактоза, галактоза, лактоферин, нуклеотиди, сиалова киселина и др. и второ – има данни за натрупване на полезни млечно-кисели бактерии по повърхността на зърната при кърмещите жени, откъдето те се поема с кърмата. Първите 7 дена след раждането на това количество бифидо и лактобактерии е най-голямо. Тези фактори помагат за формирането на нормална червена микрофлора при новороденото с преобладаване на полезните бактерии.
При изкуствено хранене с адаптирана млека /особено без пробиотици/ картината е съвсем различна, преобладаващата флора се състои от стрептококи, ентерококи, бактероиди и др. и количеството на бифидобактериите при тези деца е значително намалено. В тази връзка съответно се променя и спектърът на метаболитните продукти и процеси, образуващи се от жизнеспособността на тези микроорганизми. Чревната флора на новородените се доближава много повече до този на възрастен човек, където количеството на бифидобактериите е по-ниско, но всички пак са преобладаващо. Като резултат от това се стимулират много метаболитни функции, които се изпълняват от лакто- и бифидобактериите, пряко се възстановява червената лигавица, а като следствие може да се очакват много рано кожни обриви под различна форма или други проблеми, свързани с нарушен имунитет и алергии.
В чревната микрофлора се различават три групи бактерии:
– Облигантни или главни – представени са от не много видове, но съставляват основната част на чревната микрофлора.
– Факултативни или съпътстващи – бактерии, които често се срещат при здрави хора и при определяне на неблагоприятни условия и намаляване на защитните сили могат да застанат патогени и да причинят инфекциозни заболявания/ стафилококи, стрептококи, гъбички Candida, бацили и др./
– Транзиторни или случайни – към задължителните, т.е.главните представители на нормалната чревна флора се отнасят микроорганизми, които постоянно показват в червата и имат основна роля в редица метаболитни процеси, а също и за защита на организма от инфекция. Към тях се отнасят – бифидобактерии (не по-малко от 90%), лактобактерии, ентерококи, Е.коли, пропионобактерии, пептострептококи и др.
Бифидобактериите са най-многобройни и незаменими за полезната микрофлора. Сред членовете на рода Bifidobacterium има 24 вида бактерии. Има всички основания да вярваме, че бифидобактериите играят решаваща роля в регулирането на нормалната чревна флора, за нейната стабилност. Преобладаващите нормално бифидобактерии (90%) изпълняват много важни функции.
При пациенти с различни дерматози, особено важни са следните функции:
– Синтезата на органични киселини (млечна, оцетна, мравчена, янтарна), което води до намаляване на рН на червата. Със създаването на киселинна среда бифидобактериите предотвратяват растежа на патогенната гнилостна и газообразуваща червена микрофлора.
– Участват във формирането на имунната реактивност на организма. Бифидобактериите стимулират лимфната система, синтезата на имуноглобулините, допълнително повишават количеството на компента, активността на лизизма и други. Има също доказателства, че в случай на вашата активност на имунната система млечно-кисели бактерии защитават организма от автоимунни заболявания.
– Чрез създаването на патогенен биофилм на повърхността на червената лигавица се намалява пропускливостта на токсичните продукти от червата, образувани от и условно-патогенни микроорганизми.
– Бифидобактериите са естествени биосорбенти и са в състояние да акумулират значително количество тежки метали, феноли, формалдехид и други токсични вещества, които навлизат в организма от околната среда.
– Неутрализираща значителна част от токсините, полезната микрофлора, разбира се, защитава така и черния дроб.
– Бифидобактериите произвеждат цяла гама от витамини, включително от група B, и което е много важно, да улесняват тяхното усвояване. Ако тялото е със значително увредена микрофлора, усвояването на витамините, взети от външната страна, на практика престава. Съответно, тялото получава дефицит на витамините от група В, което е особено важно за пациентите с дерматози (това е още една причина – витамините от група В, най-често да са по-ефективни в инжекционна форма, а не на таблетки).
– Бифидобактериите участват в храносмилането. Синтезиращи различни вещества, подготвят хранителни съставки за усвояването. В дебелото черво те доразграждат протеините, мазнините, въглехидратите, които не са усвоени в тънките черва.
– Когато има тежко нарушен бифидофлорен синдром, понякога се развива малабсорбция, която означава, че храносмилателната система не е способна правилно да разгражда храната и съответно да усвоява хранителните вещества в кръвта.
– Една много важна функция при пациенти с дерматози: млечно-киселите бактерии – лактобацилус бифидус увеличават и нормализират перисталтиката на червата, подобряват наличието на запек и диарията, за да се лесно безпроблемно освобождават на червено съдържимо. Като цяло, млечната киселина създава идеална среда за действие на червата.
– Млечнокиселите бактерии имат много важно антиалергично действие.
– Установено е, че бифидобактериите са в състояние да имат риск от развитие на канцерогенози (рак), благодарение на действието на патогенните микроорганизми.
– Лактобактериите в процеса на ферментация на млечна киселина образуват подобни на антибиотиците вещества, които потискат растежа на бактериите – лактоцидин, лактоферин, ацидофилин.
Ако по някаква причина, броят на бифидобактериите и лактобацилите намалее, патогенната микрофлора веднага запълва мястото и, започва да се размножава и това води до по-нататъшно натискане и изместване на защитната микрофлора.
За разлика от полезните бактерии патогенната микрофлора като минимум:
– Повишава интоксикацията на организма (поради образуването на токсини и отпадни продукти).
– На фона на намаляване на лактобацилите и бифидобактериите и намаляване на цялостната имунологична микро защита условно – патогенните организми се превръщат в патогенни, т.е. се развива възпалителен процес.
– Патогенната микрофлора има способността да преобразува прекурсори на канцерогените (прокарценогени) в канцерогени.
– Патогенната флора се различава от нормалната микрофлора по обмяната на веществата. Тези микроорганизми не са в състояние да изпълняват множество физиологични функции, съдържащи бифидобактериите и лактобацилите (напр. за неутрализиране на токсичните съединения, за синтезиране на витамини), които вреди на целия организъм.
– Патогенната флора освен, че спомага за развитието на инфекциозни заболявания в червата, създава перфектни условия за развитие и на много други заболявания, за след това продължително и рецидивиращо противочане.
Както вече сте разбрали, всички казано по-горе има пряко отношение към развитието и протичането на много от кожните заболявания, особено хроничните дерматози (псориазис, екзема, атопичен дерматит).
Нарушаването на нормалната червена микрофлора (с други думи на дисбактериозата) води до:
– потискане на имунния отговор на организма;
– рязко повишаване на чувствителността на организма към различни алергени.
Като се има предвид, че през големия храносмилателен тракт ежедневно преминава огромен брой алергени (които остават незабелязани благодарение главно на биофилма от млечно-кисели бактерии, покриващ повърхността на лигавицата на червата), след изчезването на бифидобактериите и лактобацилите може лесно да се представят пораженията, които могат да бъдат нанесени.
– нарушения в храносмилането – не са добре преработените и навлезли в кръвта на хранителните частици се проявяват алергени.
– допълнителна интоксикация – както от действието на токсините на патогенната флора, така и поради нарушение на нормалната перисталтика на червата.
– Повишена чувствителност към инфекциозни заболявания и т.н.
По този начин здравето на кожата е ясно свързано с вашата същност с правилното функциониране на стомашно-чревния тракт и със състоянието на чревната микрофлора.
