Какво е Здравето
Здравето се е развивало през вековете като концепция от личната загриженост до световна социална цел и обхваща целия живот. Концепцията за здравето ще продължи да се развива докато продължава търсенето на човека за по-добър живот. Човекът е едно интегрирано цяло, при което различните части на неговата същност т.е. физическа, умствена и духовна, работят в хармонично равновесие. Здравето е външното изражение на тази дълбока Хармония между тях. Следователно всяко едно измерение на здравето не може да се разглежда отделно, тъй като човешкият организъм винаги работи като едно интегрирано цяло, независимо дали изпълнява своите нормални функции или за да се защити от някое болестотворно въздействие. Тъй като житейските ситуации постоянно се изменят, човек трябва постоянно да се приспособява, за да може да запазва това равновесие. Следователно да си здрав е динамично явление, а не състояние, което се постига веднъж и завинаги като никога не трябва дa се подновява.
Какво е Болестта
Цялостта и равновесието на „тяло, ум и душа” може да се прекъснат по всяко време и да намалят нормалната съпротива на тялото, което се изразява под формата на болест или анормални постъпки, престъпления, бунтове, етнически конфликти и отсъствие на смисъл в живота. Естеството и сериозността на заболяването съответстват на естеството на дисхармонията и намират израз в симптоми. Симптомите чрез своята символика разкриват моментните проблеми на пациента. Следователно симптомите не са врагове, с които трябва да се борим, срещу които да негодуваме и които да унищожаваме с всички средства, честни или непочтени. Вместо това те са партньор, способен да помогне на човек да открие какво липсва в нашето съзнание, в нашата вътрешна същност. Следователно болестта ни дава възможност да се развиваме.
Лечението
Точно както се променя концепцията за здравето, така се променя въз основата на едно ново мислене и концепцията за болестта, нейните причина, лечение, ролята на лекарствата и ролята на лекарите. За да бъде отново здрав човек трябва да премине от плоскостта на хаоса и дисхармонията към по-висока плоскост на хармония. И това изисква израстване в съзнанието. Това движение може да се сблъска със съпротива в хроническото протичане на болестта и чести повтарящи се кризи и присъпи на болестта. Следователно, зависи от индивида дали иска де се издигне в своето съзнание и да възстанови хармонията или да предпочете да страда и накрая да се предаде пред болестта чрез безсилие и смърт. Лекарят може да „използва” часът на кризата като средство и трамплин за пациента, който да се издигне и навлезе по-дълбоко в самия себе си.
Интегативният път
Целта на лекуването е не само да се върнат тялото и ума към това, което обществото счита за нормално. По-скоро целта е да станем по някакъв начин по-добри, по-възвишени или силни от преди. Идеалното състояние би било висока степен на единство на тяло, ум и дух. Интегративният подход продобива голямо значение, тъй като той обръща основно внимание на истинските стремеж и цел в самия живот. Това не е нито просто смесване на различни подходи, нито нова система или специална техника. Нарича се „интегративен”, защото тук човек се разглежда в своята цялост заедно с вселената, от която е по-малка част.Това е подход от много измерения, обхващащ всички равнища на съзнателното, т.е. физическо, умствено и духовно, включително всички видове сили, действащи на различните равнища, засягащи както вътрешното, така и външното „аз”.