Какво е нормална микрофлора на стомашно-чревния тракт и какво е значението и за развитието на дерматозите

„Чревна дисбактериоза” – това всъщност не е диагноза, а по- скоро термин в микробиологията. Най- достъпния и разпространен метод за диагностика на дисбактериозата е микробиологичното изследване на фецес, което обаче не е достатъчно информативно и не отразява точното състояние на чревната микрофлора. Няма точни критерии за определяне на норма и това е свързано с факта, че състава на чревната микрофлора значително се променя от редица фактори като – начина на хранене, климата, възрастта, сезоните, окръжаващата среда, бременност, налични заболявания, вземане на лекарства и др. След като няма точни критерии за определяне на нормална чревна флора, тогава ни трябват някакви ориентири, на които да се опрем, тъй като чревната микрофлора изпълнява много важни функции в организма, тя реално се явява още един самостоятелен орган и да се поддържа здрава и в добро състояние е необходимо както и за всеки друг орган.

Нормалната микрофлора както при децата, така и при възрастните основно трябва да бъде представена от бифидобактерии и лактобактерии. Като повече от 90% от полезните бактерии се пада на бифидобактериите. И двете групи се наричат млечнокисели бактерии, тъй като. образуват млечна киселина.

Всеки човек има индивидуална микрофлора, с характерно за него съотношение междуу двете групи. Не може да има еднакъв стандарт за различните хора, но все пак за доброто функциониране на стомашно-чревния тракт е необходимо преобладаването на млечнокиселите бактерии, т.к. те изпълняват редица важни функции необходими за нормалната обмяна на целия организъм.

До раждането бебето е със стерилен стомашно-чревен тракт, няма бактерии. В момента на раждането, при преминаването през родовите пътища и в първите дни след това, става колонизация с различни бактерии на всичките лигавици, вкл. на червата, както и на кожата. Доказано е, че ако новороденото се кърми, основната част на чревната микрофлира (над 99%) се състои от бифидобактерии /главно бифидус инфантис/. Това е резултат- първо от наличието в кърмата на определени бифидогенни компоненти /пробиотици/ – олигозахариди, лактоза, галактоза, лактоферин, нуклеотиди, сиалова киселина и др. и второ – има данни за натрупване на полезни млечно-кисели бактерии по повърхността на зърната при кърмещите жени, откъдето те се поемат с кърмата. Първите 7 дена след раждането това количество бифидо и лактобактерии е най-голямо. Тези фактори помагат за формирането на нормална чревна микрофлора при новороденото с преобладание на полезни бактерии.

При изкуствено хранене с адаптирани млека /особено без пробиотици/ картинката е съвсем различна, преобладаващата флора се състои от стрептококи, ентерококи, бактероиди и др. и количеството на бифидобактерии при тези деца е значително намалено. В тази връзка съответно се променя и спектъра на метаболитните продукти и процеси, образуващи се от жизнедейността на тези микроорганизми. Чревната флора на новородените се доближава много повече до тази на възрастен човек, където количеството на бифидобактериите е по-ниско, но все пак е преобладаващо. Като резултат на това се намаляват много метаболитни функции, които се изпълняват от лакто- и бифидобактериите, пряко се уврежда чревната лигавица, а като следствие могат да се очакват много рано кожните обриви под различна форма или други проблеми свързани с нарушен имунитет и алергии.

В чревната микрофлора се различават три групи бактерии:
– Облигантни или главни – представени са от не много видове, но съставляват основната част на чревната микрофлора.
– Факултативни или съпътстващи – бактерии, които често се срещат при здрави хора и при определени неблагоприятни условия и намаляване на защитните сили могат да станат патогенни и да причинят инфекционни заболявания/ стафилококи, стрептококи, гъбички Candida, бацили и др./
– Транзиторни или случайни – към облигантните, т.е.главните представители на нормалната чревна флора се отнасят микроорганизми, които постоянно присъстват в червата и имат основна роля в редица метаболитни процеси, а също и за защита на организма от инфекции. Към тях се отнасят – бифидобактерии (не по-малко от 90%), лактобактерии, ентерококи, Е.коли, пропионобактерии, пептострептококи и др.
Бифидобактериите са най-многобройни и незаменими за полезната микрофлора. Сред членовете на рода Bifidobacterium, има 24 вида бактерии. Има всички основания да вярваме, че бифидобактериите играят решаваща роля в регулирането на нормалната чревна флора, за нейната стабилност. Преобладаващите нормално бифидобактерии (90%) изпълняват много важни функции.

При пациенти с различни дерматози, особено важни са следните функции:

– Синтезата на органични киселини (млечна, оцетна, мравчена, янтарна), което води до намаляване на рН на червата. Със създаването на кисела среда бифидобактериите предотвратяват растежа на патогенната гнилостна и газообразуваща чревна микрофлора.
– Участват във формирането на имунната реактивност на организма. Бифидобактериите стимулират лимфната система, синтезата на имуноглобулини, допълнително увеличават нивото на комплемента, активността на лизозима и други. Има също доказателства, че в случай на свръхактивност на имунната система млечно-кисели бактерии защитават организма от автоимунни заболявания.
– Чрез създаването на биофилм на повърхността на чревната лигавица се намалява пропускливостта на токсични продукти от червата, образувани от патогенни и условна-патогенни микроорганизми.
– Бифидобактериите са естествени биосорбенти и са в състояние да акумулират значително количество тежки метали, феноли, формалдехид и други токсични вещества, които навлизат в организма от околната среда.
– Неутрализирайки значителна част от токсините, полезната микрофлора, разбира се, защитава така и черния дроб.
– Бифидобактериите произвеждат цяла гама от витамини, включително от група B, и което е много важно, улесняват тяхното усвояване. Ако тялото е със значително увредена микрофлора, усвояването на витамините, взети от външната страна, на практика престава. Съответно, тялото получава дефицит на витамините от групата В, което е особено важно за пациенти с дерматози (това е още една причина – витамините от група В, най-често да са по-ефективни в инжекционна форма, а не на таблетки).
– Бифидобактериите участват в храносмилането. Синтезирайки различни вещества, подготвят хранителни съставки за усвояването. В дебелото черво те доразграждат протеините, мазнините, въглехидратите, които не са усвоени в тънките черва.
– Когато има тежко нарушена бифидофлора понякога се развива синдром на малабсорбция, което означава, че храносмилателната система не е способна правилно да разгражда храната и съответно да усвоява хранителните вещества в кръвта.
– Една много важна функция при пациенти с дерматози: млечно-киселите бактерии – лактобацилус бифидус стимулират и нормализират перисталтиката на червата, предотвратяват наличието на запек и диария, за да се улесни безпроблемното освобождаване на чревното съдържимо.Като цяло, млечна киселина създава идеална среда за функциониране на червата.
– Млечнокиселите бактерии имат много важно анти-алергично действие.
– Установено е, че бифидобактериите са в състояние да намалят риска от развитие на канцерогенози (рак), благодарение на дейността на патогенните микроорганизми.
– Лактобактериите в процеса на ферментация на млечна киселина образуват подобни на антибиотиците вещества, които потискат растежа на патогенните бактерии – лактоцидин, лактоферин, ацидофилин.

Ако по някаква причина, броят на бифидобактериите и лактобацилите намалее, патогенната микрофлора веднага запълва мястото и, започва да се размножава и това води до по-нататъшно потискане и изместване на защитната микрофлора.

За разлика от полезните бактерии патогенната микрофлора като минимум:

– Повишава интоксикацията на организма (поради образуването на токсини и отпадни продукти).
– На фона на намаляване на лактобацилите и бифидобактериите и намаляване на цялостната имунологична защита условно – патогенните микроорганизми се превръщат в патогенни, т.е. се развива възпалителен процес.
– Патогенна микрофлора имат способността да превръща прекурсори на канцерогените (прокарценогени) в канцерогени.
– Патогенната флора се различава от нормалната микрофлора по обмяната на веществата. Тези микроорганизми не са в състояние да изпълняват много физиологични функции, присъщи на бифидобактериите и лактобацилите (напр. да неутрализират токсични съединения, да синтезират витамини), което вреди на целия организъм.
– Патогенната флора освен, че спомага за развитието на инфекциозни заболявания в червата, създава перфектни условия за развитието и на много други болести, за тяхното продължително и рецидивиращо протичане.
Както вече сте разбрали, всички казано по-горе има пряко отношение към развитието и протичането на много от кожните заболявания, особено хроничните дерматози (псориазис, екзема, атопичен дерматит).

Нарушаване на нормалната чревна микрофлора (с други думи дисбактериозата) води до:

– потискане на имунния отговор на организма;
– рязко увеличаване на чувствителността на организма към различни алергени.
Като се има предвид, че през нашият храносмилателен тракт ежедневно преминават огромен брой алергени (които остават незабелязани благодарение главно на биофилма от млечно-кисели бактерии покриващ повърхността на лигавицата на червата), след изчезването на бифидобактерии и лактобацили може лесно да си представим пораженията, които могат да бъдат нанесени.
– нарушения в храносмилането – не добре преработените и навлезли в кръвта хранителни частици се явяват алергени.
– допълнителна интоксикация – както от действието на токсините на патогенната флора,така и поради нарушение на нормалната перисталтика на червата.
– Повишена чувствителност към инфекциозни заболявания и т.н.

По този начин здравето на кожата е тясно свързана по своята същност с правилното функциониране на стомашно-чревния тракт и със състоянието на чревната микрофлора.