Интегративен подход към здравето

Какво е здравето

Здравето не е статично състояние. То е процес. Динамичен баланс, който се поддържа ежедневно. През вековете здравето се е развивало като концепция – от лична загриженост до обществен приоритет и цел за качество на живот. Днес все по-често го разглеждаме като система, защото човекът не е сбор от органи, а взаимосвързано цяло.

Физическото тяло, психиката, емоциите и вътрешният ни смисъл не работят поотделно. Те си влияят взаимно. Здравето е външното изражение на вътрешната хармония между тези нива. То се вижда като жизненост, устойчивост, пълноценен сън, добър тонус, ясна мисъл и спокойна нервна система. Животът постоянно се променя. Натоварване, недоспиване, напрежение, бременност, раждане, перименопауза, сезонни, инфекции, хранителни грешки. Всичко това изисква адаптация. Затова да си здрав е динамично явление – това е способността да се връщаш към баланс, а не “веднъж завинаги” постигнато състояние.

Какво е болестта

Равновесието на тяло, ум и вътрешен свят може да се прекъсне по всяко време. Когато ресурсът за адаптация намалее, тялото започва да „говори“ чрез симптоми.

Болестта често е сигнал, а понякога и защитна реакция. Възпаление, болка, кожни обриви, тревожност, безсъние, храносмилателен дискомфорт, сърцебиене, хормонални смущения – това са различни езици на една система, която е претоварена. Естеството и тежестта на заболяването отразяват степента на дисхармония и намират израз в симптомите. Те са резултат от конкретни механизми на стрес, нервна регулация, имунна реактивност, микробиом, дефицити, хормонални колебания, метаболитен дисбаланс, нарушен сън.

Затова симптомите не са врагове. Те са партньор в диагностиката. Ако ги заглушим без да разберем причината, често печелим кратко облекчение, но плащаме с хронифициране и рецидиви. Когато ги разчетем правилно, болестта може да стане повод за развитие и промяна.

Лечението

Както се променя разбирането за здравето, така се променя и разбирането за лечението. Все повече хора търсят не само “да мине”, а да разберат защо се е появило и как да не се повтаря.

Истинското възстановяване е движение от дисхармония към ред и хармония. От реактивност към стабилност. Важно е, че възстановяването не винаги протича по права линия. Особено при хронични състояния има периоди на подобрение, кризи, връщане назад. Това не означава, че не работи за нас или сме се провалили провал. Често е част от пренастройката на организма.

В практиката лечението има няколко ясни задачи:

• да овладеем симптомите, когато влошават качеството на живот
• да намерим причините и поддържащите фактори и д ги отстаним
• да върнем ресурс на системите- сън, хормонален баланс, храносмилане и микробиом, хранителен статус, възпаление, психоемоционален баланс
• да направим промяна, която е реалистична, а не идеална.

Лечебната криза понякога е важна! Момент, в който човек е готов да чуе тялото си. И това дава израстване и сила в съзнанието. Тогава лекарят може да използва това състояние на криза като средство и трамплин за пациента, да подреди картината, да изгради план и да проследи процеса. 

Интегративният път

Интегративният подход към здравето съчетава конвенционална медицина и доказателствени допълващи методи в един план, с ясни приоритети и проследяване. Холистичното лечение гледа човека като цялост – тяло, психика, емоции и среда – и търси баланс и първопричина. На практика интегративното е холистично по мислене, но по-структурирано и медицински контролирано като изпълнение.

Целта на лекуването не е само тялото и умът да се върнат към това, което обществото нарича “нормално”. Целта е да се върнем в по-добра форма – по-стабилни, по-ресурсни, по-осъзнати. Идеалното състояние е висока степен на единство между тяло, ум и вътрешен свят. 

Интегративният подход става все по- актуаленкато начин на мислене и работа, при който човек се разглежда в цялост и в контекст неговия стил на живот и среда . 

Това е подход от много измерения, обхващащ всички равнища на съзнателното, т.е. физическо, умствено и духовно, включително всички видове сили, действащи на различните равнища, засягащи както вътрешното, така и външното „аз”.

Д-р Весела Балтова